Кристиано Роналдо се сбогува с националния отбор, а Португалия търси достоен начин да му благодари
Историята на Кристиано Роналдо в екипа на Португалия приключи, но разговорите за него тепърва започват. Рекорди, титла, спорове и една неочаквана раздяла оставиха следа, която ще се помни дълго.
Раздяла с напрежение зад кулисите
Оттеглянето на Роналдо дойде след месеци на напрежение с избрания от него път и със селекционера Жорже Жезуш. Конфликтът според наличните разкази датира от края на септември, когато нападателят напуснал лагера преди мач с Дания, като обвинил треньора в неизпълнени обещания. Жезуш пък подчерта, че между тях няма личен конфликт и че винаги е мислил първо за отбора.
Особено показателно е, че селекционерът твърди, че Роналдо е бил част от плановете му, а за решението му е разбрал от медиите. След това двамата не са говорили. Това оставя усещането за разговор, който така и не се случи, и за раздяла, която никой не искаше да изглежда по този начин.
Рекорди, които изглеждат вечни
Със 234 мача и 146 гола Роналдо е най-големият рекордьор в историята на мъжкия национален футбол. Зад него по двете класации стои Лионел Меси с 208 мача и 126 гола, а Лука Модрич е с 206 мача. Точно тези цифри подсказват колко рядко се появяват подобни фигури в днешния футбол, където турнирите на национално ниво все по-трудно задържат вниманието на звездите.
От резерва до капитан
Всичко започна през 2003 г. в приятелски мач срещу Казахстан, скоро след дебюта му за Манчестър Юнайтед. Дългият път към върха му донесе първия гол на Евро 2004 срещу Гърция, а впоследствие и титулярно място. Финалът от онова първенство остана горчива спомен, но мечтата за трофей никога не го напусна.
Титлата от Евро 2016 във Франция промени всичко. Португалия спечели с прагматичен футбол, а Роналдо, контузен в началото на финала, продължи да руши в ролята на страничен наставник. Мненията за това са разделени, но трофеят е записан на негово име, а за мнозина той е най-важният момент в кариерата му с екипа.
Светлите и сенчестите страни
На световните първенства историята е по-скромна. Роналдо е вкарал голове на шест различни мондиала, но общата му сметка е 11 гола в 27 мача. Хеттрикът срещу Испания през 2018 г. остава един от най-силните му мачове, а намигването към скамейката след спора с Уейн Рууни през 2006 г. още се помни като символ на характера му.
Капитанската роля през годините означаваше и страст, и напрежение. Той можеше да вдъхновява съотборниците си, както когато убеди Жоао Моутиньо да изпълни дузпа на Евро 2016. Но в последните си турнири мнозина смятаха, че не знае кога да отстъпи място на други.
Какво следва за Португалия
Федерацията обмисля как да почете наследството му, но все още няма конкретен план и не е ясно дали Роналдо би приел покана за прощален мач. Междувременно Жезуш вече повика седем нови футболисти за ноемврийските мачове от Лигата на нациите срещу Уелс и Дания, сред които петима от отбора до 21 години.
Отборът ще трябва да намери нов ритъм и нов лидер. Историята на Роналдо ще остане част от всяка дискусия за португалския футбол, а много фенове смятат, че на страната му дължи поне още един достоен финал на своя кариера.
